The wisdom of Confucius: “Our greatest glory is not in never falling, but in rising every time we fall.”
Viewed 8953 times by 2857 viewers
The wisdom of Confucius: “Our greatest glory is not in never falling, but in rising every time we fall.”
Viewed 8953 times by 2857 viewers
Колко от тези, които днес ще изпратят изречението “Христос Возкресе” до Contact Lista-а в GSM-ите си, всъщност вярват в идеята на днешния празник?
Отдавна, Коледа и Великден са се превърнали в символа на лицемерието. Някакви идеали се леят от вестници и телевизия, но пък за сметка на това всичко е в името на това да се харчат пари. Ти купи ли подаръци? А боя за яйца?
Като себеуважаващ се атеист, със силна идея какво е добро или зло се чувствам доста не на място през тези дни. И доста се дразня на патоса, който ме залива за божия син дето възкресъл и за светлината, добротата и т.н. Дрън, дрън.
Чудя се, дали ако Христос (или богът на който е син) се прероди днес, ще се роди в нещо повече от костенурка. И дали има и един Брута останал за да го разпознае.
В света на Ворбис, имаме толкова голяма нужда от Брута.
Viewed 10318 times by 3251 viewers
Мисля си, че всички които искат да са ръководители трябва да бъдат пуснати да ръководят спортни отбори – футбол примерно. Някъде, където резултатите са видими за всички, веднага и оправдания не минават за повече от година. Тъжната истина е, че хората винаги се лакомят за статуса на ръководител и в нито един трейнинг, обучение или курс не можеш да получиш истинска идея всъщност какво е истинското лице на успеха и черна бездна на неуспеха.
А футбола и повечето спортове са прекрасен тест за истинската стойност на някой, решил, че е най-доброто след топлата вода…
—————-
Now playing: Tristania – (05)Deadlocked
via FoxyTunes
Viewed 10009 times by 3233 viewers
И така, след като 6-7 месеца съвсем дисциплинирано си пишех тук, малко по малко почва да ме хваща демотивацията. Не че няма за какво да пиша – напротив. Но просто, мисленето ми е толкова разхвърляно, че докато напиша нещо по дадена тема, вече съм преминал през 3-4 други и съм забравил какво съм искал да кажа. Или съм казал нещо различно от това което съм искал първоначално. И черновата си заминава…
Познавам се . уморен съм ментално. Много. Ще видя как ще се оправя, но дотогава ще се фокусирам върху мързела си 🙂
А кошчето за душевни отпадъци наречено блог, ще го пиша когато се накарам насила, сритам се и задължа. Или когато Ajvili завърши снимките на Ани, които да постна тук.
А дотогава – You’ll Never Walk Alone…….
—————-
Now playing: King Diamond – (03) Burn
via FoxyTunes
Viewed 15855 times by 4639 viewers
The full article here.
Toyota, like Japan, is not a perfect example. The days of Japan as No. 1 are over. But it’s worth noting that the first plank in the Toyota Way is: “Base your management decisions on a long-term philosophy, even at the expense of short-term goals.” That’s a good place to start as we rethink the American corporation.
—————-
Now playing: Queen – Fun It
via FoxyTunes
Viewed 11785 times by 3761 viewers
Бех на някакъв мениджмънт курс и там ни накараха да опишем живота си в заглавия. Аз си избрах заглавия на песни, хронологично:
1. We’re not gonna take it
2. I Wanna Rock
3. …And Justice for all
4. Fiesta
5. Cliche
6. Master of puppets
7. I am only happy when it rains
Viewed 11600 times by 3757 viewers
Недобросъвестната представа за нашата вселена гласи, че не се налага да търсиш проблеми прекалено далече. Възможно е те никога да не се прояват. Вместо това обърни внимание на вълка в собствената си кошара. Глутниците, шетащи отвън, може въобще да не съществуват.
Правителствените форми на държавно управление, които успеят да издържат на всестранния натиск и оцелеят, винаги се характеризират с нарастваща тенденция към сближаване с аристократичните формирования. В исторически аспект нито едно правителство не е успяло да избегне посочения модел. И редом с разрастването и развитието на аристократичните кръгове, то все повече и повече насочва дейността си в ащита на интересите на управляващата класа – независимо дали става дума за наследствена монархия, олигархия на финансови империи или окопала се бюрокрация с гарантирани привилеии.
Когато съм слаб, искам от теб да спазваш правата на моята свобода, защото така повеляват твоите принципи; когато съм по-силен от теб, аз ти отнемам свободата, защото това пък е в съответствие с моити принципи.
Viewed 12619 times by 4085 viewers
Ето ме пак в Париж и може би трябваше да го очаквам де, но отново се сблъсках с този колорит на града – бакшишите. Та до преди 3 часа аз живеех с наивното разбиране, че целият метрополис със предгадия, квартали и център се нарича Париж. И с това ми наивно мислене излязох от летище Шарл Де Гол и подадох листче с адреса на хотела ми на шофьора на първата таксиметрава кола. Аз съм подготвен – знам, че хората не говорят английски, аз не говоря френски, та шансовете ми да обясня къде отивам стават минимални, ако не си нося листче с адреса.
– Париж? – пита човека.
– Париж. – отговарям аз гордо
Да ама нее. Човекът почва да обяснява нещо на френски от което аз разбирам, че такъв адрес няма в Париж. И така си комуникирахме около 10 минути, и най-накрая му дадох на човека телефона на хотела, обади се той след което гордо обясни, че видиш ли тоя адрес дето съм му го дал верно не е в Париж, а в Путо (Puteaux). Което е вярно, опитах се да го кажа няколко пъти, но явно ама хич не съм го произнасял правилно. А и за мен, както обясних в началото на този ми вопъл, живея с наивното вярване, че кварталите са си част от Париж 🙂 Та тръгнахме. И евентуално стигнахме.
Но най-големия идиотизъм беше, че 5-6 км след летището този титан на френския таксиметров транспорт намери хотела ми в GPS-a си при първия си опит. Е не можа ли първо там да пробваш бе пич 🙂 Ама нищо де – поне се опитваше до край да ми помогне и да ме светне колко съм прост, че си мисля че Путо е в Париж (прост бях, ама вече ше знам :)). Даже ми се изфука със Prius-a, който не харчеше нищо в задръстването и мотор не работеше. След като 5 минути мислех, че се опитва да ми обясни, че акумулатора е свършил и ше ме оставя там където бяхме (in he middle of nowhere), схванах идеята и верно бях впечатлен. Отдавна си мислех, че може би ако тръгна да си купувам нова кола, ще трябва да е хибрид. Сега съм на 100% убеден.
Та така – ако ще продулжа да идвам насам, верно ще трябва да науча френски. Иначе просто ще се побъркам.
Viewed 12908 times by 3968 viewers
В неделя се проведе никому нужният конкурс Евровизия. Не съм го гледал, така че не мога да коментирам за качеството му точно този път, но като цяло това е едно скучно и безинтересно събитие, в което обикновенно участват скучни и безинтересни “звезди”. Не виждам как тази година е било по-интересно. Та някакъв тип спечелил и понеже тоя тип бил живял сума ти време в Щатите и пеел фалшиво и песента била тъпа и въобще не бил от нашите, та целия естраден цирк протестира как можело. А човека бил спечелил 55% от зрителския вот. Което било рекорд за това шоу. Явно може. Явно хората харесват хора дето не са част от естрадния цирк, пеят фалшиво тъпи песни….
Или пък може и да е обратното – песента да не е тъпа, а човека да не пее фалшиво и точно затова повече от хората гласували да са гласували…. Малко по-вероятно ми се вижда…
Както и да е. Та тази (скандална) новина в различни редакции и имена вътре (които не искам да пиша) е по всички новинарски сайтове, по радиото я чух сутринта…
Е как може с подобни тъпни да ни занимават. То толкоз ми го набиха в главата, че чак се почувствах тъпо. А всички знаем, Евровизия е един смотан конкурс с нискокачествена музика на еднодневки. Последните звезди излезли от там са АББА преди 30 години. Това е. Аман от глупости.
Затова – само бира, секс и рокенрол. И работа. И хеви метъл. И пънк 🙂
Viewed 9784 times by 3216 viewers
От сума ти време ни залива реклама за новия портал за музика на БТК. Поредното доказателство, че в България нещата се случват с 2-3 години закъснение. Целия свят бяга от DRM музиката. Даже Apple, които са поддържници и едни от последните да го разкарат от техния магазин. А БТК – купувайте музика с DRM……. Идеята хубава – трябва да има такива портали, изпълнението зле… Нищо де, след 2-3 години ще продават и DRM free музика.
Viewed 9713 times by 3161 viewers
Един политик (не)случайно казал, че в нашата китна родина, в нашата земя като една човешка длан, материала не ставал. И този материал като се юрна да обеснява, че видиш ли не било така и въобще за какъв материал става дума, та това са/сме човешки същества… Думи, думи, думи…
А както много пъти съм казвал и тук – това е. Демокрацията не става. Материала верно не става. Независимо как го наричаш. Тъпия си е тъп. Неграмотния си е неграмотен. А некадърника си е некадърник. И докато демокрацията съществува, точно тези същества ще управляват. Защото умния, грамотния и кадърния са заети да работят и произвеждат, че за има другите трима какво да ядат и да се занимават с гласуване.
А кой какво е казал всъщност няма значение. Защото важни са делата.
Viewed 8322 times by 2785 viewers
Хехе – намерих това видео, което бе заснето преди доста време. Все още валидно. Мамка му обаче, трябва да си пооправя държането пред камера – много повторения и неувереност 🙂 Не че ще ми се наложи пак, а и за прима виста става. Но има мноооого за оправяне.
Не можах да го преборя да го embed-на така че ето го линка – http://jobs.bg/hc/player.swf?vid=76
Viewed 10376 times by 3331 viewers
Интересно съвпадение. Настроението ми е вкиснато до краен предел и хоп, попаднах на долния идиотизъм. Монти Пайтън ат дер бест както биха казали колегите дето говорят на английски. А Монти Пайтън по принцип са си яки. Идеално за да пооправи настроението и мирогледа:
Always looking at the bright side of life:
Viewed 9481 times by 3193 viewers
Препрочитам поредицата “Дюн” на Франк Хърбърт. Съвсем очаквано, тъй като вече не съм на 16 – както когато я четох за първи път, намирам в тази книга доста интересна тематика. И много яки мисли. Ето един цитат, който ме тормози целия ден защото ми е много близко до сърцето (по памет):
Трябва да се въздържаш да даваш заповеди. Ако прекалиш, може да се наложи да го правиш цял живот.
Sad, but true 🙂
Viewed 8171 times by 2937 viewers
И така, да завърша темата Париж. Разходих се. Видях забележителности. Видях и много малка част от града. И това което видях (изключая Айфеловата Кула, която е яка) ме остави равнодушен. ОК – красиво е. Ама Брюксел притежава абсолятно същия тип красота. Да не говорим за малките белгийски градове. Романтично било !? Може. Тогава и Витошка е романтична. Някак си не мога да намеря романтика в град, в който парите изглеждат основен мотиватор – всичко е скъпо, лъскаво… А това което не е, ами виждал съм го и другаде…
Айфеловата кула обаче е много яка. Не ме разочарова. Гледайки я, изпитвам невероятен респект към хората които са я направили. Гледката отгоре спира дъха. Невероятно красиво. С огромно удоволствие се преборих със страха си от височини за да мога да се насладя на това което се вижда от горе.
Лувъра и Версай остават за следващия път. С Ани. Току виж пък си променя мнението за града.
А дотогава, Прага си остава номер 1 град за мен. Готика, соц реализъм и модерни сгради, чиято комбинация ме кефи здраво. Ще я видиме Виена след месец.
Между другото, на тези които мислят че софиийските таксита са зле, им препоръчвам няколко дни в Париж и да ползват таксита. Отврат. Това че не знаят друго освен английски как да е. Ама далаверите с тарифите и това да не знаят даден адрес къде е – такива неща в София не бях виждал от 15 години (в нормалните фирми). За капак днеска на летището ме разпитваше полицията за таксито с което отидох, а шофьора май го прибраха…
И накрая малко снимки – Коста на Айфеловата кула заедно със Stree и Коста с костюм и вратовръзка (е това е рядко явление :)) Повече снимки – тука (клик де)
Viewed 8118 times by 2775 viewers
И такааа. Вече прекарах 4 часа в прословутия град Париж. Ама нещо не ме грабва. Даже ми е обикновен и не виждам нищо от това по което пресхласват всички. 35 км от летището до хотела – нищо интересно като улички и архитектура. Даже блокове в соц стил. Прага за около 15 км път от летище до център, предлага далеч по-интересни гледки.
Излязохме на кратка разходка с Рич, да хапнем. 7 ресторанта покрай които минахме затворени. Еба си. Неделя 7 вечерта и нищо отворено. Ехооо. Най-накрая попаднахме на една уличка с азиатски ресторанти и хапнахме съвсем прилично в един от тях.
До тук си оставам по-голям фен на всички други европейски градове в които съм бил. А кофтито е че няма да има време за други разходки за да си оправя впечатлението 🙁 Утре работа до 10 вечерта, а във вторник, фъррррррр обратно в София 🙂
Viewed 7635 times by 2612 viewers
Глей какви глупости са натворили от M$:
Настрана, идиотската реклама, но продукта който рекламира е плашещ. Някакъв хибрид който ще позволява на всеки нискочел, кретеноид да залива света (щото благодарение на YouTube, идиотизма е световен, а не локален феномен) с компютърно генерирана музика и фалшиво пеене. Господи. Само това да беше, как да е – целия свят се е юрнал по простички неща, които да дават повече възможности на безмозъчните идиоти. Което като цяло води до затъпяване…
Мамка му. Културата и акъла са елитарни. Трябва да са елитарни. Предпочитам 1 Моцарт, пред 1 милион Салиеривци.
Viewed 7721 times by 2756 viewers
Почва да става ясно, че този път за разнообразие руснаците са добрата страна – http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=612504. А крадливите украинци малко по малко се разкриват. Е не че това прави нашата позиция по-добра. Но поне малко по малко се виждакой е крив и кой прав. Колкото и да е студено, уви, руснаците са правите във този спор.
Viewed 6956 times by 2509 viewers
И какво, Украйна си краде газ, Русия се опитва да използва както може ситуацията, а ние гризкаме дъвото на една целенасочена зависимост. Нормално. Да се надяваме, че това ще е един добър урок за стадото, което пресата нарича “електорат”. Не че ще схванат нещо де, ама защо да не помачтаем. Ето една хубава статия по въпроса в Капитал.
Viewed 6987 times by 2536 viewers
– Ливърпул пак не можаха да бият Стоук. Мамка му.
– Анди Мъри нещо много е надобрял. С интерес очаквам Аустрелиън Оупън. Но все пак се надявам Федерер да го вземе.
– Хем ми се спортува, хем ме мързи. Мъкааааа. Нищо – тая седмица ще направиме едно тенисче.
– Препоръчвам блога на Жоро Пентаграма – ако се съди по постовете, страшно интелигентен и готин пич. И как не го мързи да пише… Евалата на пича.
– Не ми се ходи в Париж. Ще ме карат да нося костюм – така ми се пада като съм шеф 🙂 Добре де, как може, софтуерна фирма, и да ме карат да нося костюм и вратовръзка….. Аргх. А тъкмо смятах да се правя на отворко и да съм с кожени панталони и яке, че да ги шашкам….
Viewed 4860 times by 1774 viewers