Ето ме пак в Париж и може би трябваше да го очаквам де, но отново се сблъсках с този колорит на града – бакшишите. Та до преди 3 часа аз живеех с наивното разбиране, че целият метрополис със предгадия, квартали и център се нарича Париж. И с това ми наивно мислене излязох от летище Шарл Де Гол и подадох листче с адреса на хотела ми на шофьора на първата таксиметрава кола. Аз съм подготвен – знам, че хората не говорят английски, аз не говоря френски, та шансовете ми да обясня къде отивам стават минимални, ако не си нося листче с адреса.
– Париж? – пита човека.
– Париж. – отговарям аз гордо
Да ама нее. Човекът почва да обяснява нещо на френски от което аз разбирам, че такъв адрес няма в Париж. И така си комуникирахме около 10 минути, и най-накрая му дадох на човека телефона на хотела, обади се той след което гордо обясни, че видиш ли тоя адрес дето съм му го дал верно не е в Париж, а в Путо (Puteaux). Което е вярно, опитах се да го кажа няколко пъти, но явно ама хич не съм го произнасял правилно. А и за мен, както обясних в началото на този ми вопъл, живея с наивното вярване, че кварталите са си част от Париж 🙂 Та тръгнахме. И евентуално стигнахме.
Но най-големия идиотизъм беше, че 5-6 км след летището този титан на френския таксиметров транспорт намери хотела ми в GPS-a си при първия си опит. Е не можа ли първо там да пробваш бе пич 🙂 Ама нищо де – поне се опитваше до край да ми помогне и да ме светне колко съм прост, че си мисля че Путо е в Париж (прост бях, ама вече ше знам :)). Даже ми се изфука със Prius-a, който не харчеше нищо в задръстването и мотор не работеше. След като 5 минути мислех, че се опитва да ми обясни, че акумулатора е свършил и ше ме оставя там където бяхме (in he middle of nowhere), схванах идеята и верно бях впечатлен. Отдавна си мислех, че може би ако тръгна да си купувам нова кола, ще трябва да е хибрид. Сега съм на 100% убеден.
Та така – ако ще продулжа да идвам насам, верно ще трябва да науча френски. Иначе просто ще се побъркам.

Viewed 11756 times by 3601 viewers