– Ливърпул пак не можаха да бият Стоук. Мамка му.
– Анди Мъри нещо много е надобрял. С интерес очаквам Аустрелиън Оупън. Но все пак се надявам Федерер да го вземе.
– Хем ми се спортува, хем ме мързи. Мъкааааа. Нищо – тая седмица ще направиме едно тенисче.
– Препоръчвам блога на Жоро Пентаграма – ако се съди по постовете, страшно интелигентен и готин пич. И как не го мързи да пише… Евалата на пича.
– Не ми се ходи в Париж. Ще ме карат да нося костюм – така ми се пада като съм шеф 🙂 Добре де, как може, софтуерна фирма, и да ме карат да нося костюм и вратовръзка….. Аргх. А тъкмо смятах да се правя на отворко и да съм с кожени панталони и яке, че да ги шашкам….

Viewed 4548 times by 1689 viewers

Винаги съм бил малко или много асоциален когато станe дума за празници. Изкуствени са ми и това е. Тази година, съдейки по телевизията – станали са още по-изкуствени. Това новогодишните и коледните програми оляма тъпотия. По bTV – чалга, по каналето – също. Явно това е новата култура на обществото в което живеем. Тъжно. Хубави жени, като от фабрика… Гадна работа, ама това е – консуматорското съзнание до това води. Явно това е бъдещето ни. Дори и жените ще са на конвейр – всъщност на запад от Атлантика, това е реалността де, така че нищо ново под слънцето. А музиката си е shit ама какво пък – там е ОК – продава се, популярна е. Даже през годините се разви за добро. Което не може да се каже за древните естрадни “величия”, които в музикално отношение са застинали във времето отпреди 30 години и всяка година, в новогодишни програми ни мъчат…

А пък аз си прекарах Нова Година по най-прекрасния възможен начин – в прегръдките на Ани

Viewed 4681 times by 1701 viewers

Еееех, отколко време се удържам да драсна нещо и за shit-а в в който живеем ама сега ми е дошло вдъхновението. Снощи гледах президентската реч за Нова Година. За първи път се и заслушах. Нямаше дума обобщаваща миналата година (освен че била “нееднозначна”) – само пожелания за новата. И помислих. Тъй като и аз ги владея евфеизмите и на мен ми се налага да ползвам тая лексика и терминология и бая помислих. Колко трябва да са зле нещата, за да се изключи отминалата година в речта на президента. За да се стигне до там, че PR-а и тия дето му пишат речите да игнорират една цяла година и да я вкарат в интересното определение “нееднозначна”. Направо ми настъхва косата. Защото идват избори. Едно хубаво нещо да имаше, Гоце щеше 10 минути да обяснава колко сме велики. Ама явно няма….. Ето в такова място живеем. А най-странното е че като хора и атмосфера, тук е далеч по-добре от примерно в Щатите. Ама това е друга тема 🙂

А тази година ще има избори. И какво от това. Същите хора, същата безскрупулност, същото състояние на безизборност. “Всички са маскари” според народа. Не бих искал да изпадам в нихилизъм, но много е близко мисленето ми до това. Как да гласувам за който и да е при положение, че не ми се предлага нищо в което аз, а мисля че и за моето поколение важи, да повярвам. Единствено идеи на омраза и на противопоставяне отпреди 20 одини (аре бе – още ли ше гониме комунизма. Те от БСП са си баш капиталисти :)). А за национализъм не ми се говори даже. Колкото и да ме изкушава идеята, ние живеем на Балканите – такова нещо като държава с един тип етнос няма – а пък на мен не ми се живее в състояние на перманентна война. Така че, национализма като идеология за нашата географска ширина си е направо causa perduta. Мъкааа, мъка.

Спомням си преди 12-13 години, когато бях един млад идеалист и всички около мен викаха “долу комунизма” (1996-та), аз питах – добре де, не може ли вместо долу, да ходиме да викаме за нещо. И пичовете от спортна редакция на БНР ми пожелаха децата ми да могат. Тогава нямах идея колко са прави. Сега имам. Но не спирам да мечтая….

А иначе ни чака дръвче. Да си го гризкаме. Независимо кой ще спечели изборите. Просто вкусът и големината на дръвчето ще са различни….

Viewed 4969 times by 1795 viewers