Винаги съм бил малко или много асоциален когато станe дума за празници. Изкуствени са ми и това е. Тази година, съдейки по телевизията – станали са още по-изкуствени. Това новогодишните и коледните програми оляма тъпотия. По bTV – чалга, по каналето – също. Явно това е новата култура на обществото в което живеем. Тъжно. Хубави жени, като от фабрика… Гадна работа, ама това е – консуматорското съзнание до това води. Явно това е бъдещето ни. Дори и жените ще са на конвейр – всъщност на запад от Атлантика, това е реалността де, така че нищо ново под слънцето. А музиката си е shit ама какво пък – там е ОК – продава се, популярна е. Даже през годините се разви за добро. Което не може да се каже за древните естрадни “величия”, които в музикално отношение са застинали във времето отпреди 30 години и всяка година, в новогодишни програми ни мъчат…

А пък аз си прекарах Нова Година по най-прекрасния възможен начин – в прегръдките на Ани

Viewed 4964 times by 1776 viewers

Еееех, отколко време се удържам да драсна нещо и за shit-а в в който живеем ама сега ми е дошло вдъхновението. Снощи гледах президентската реч за Нова Година. За първи път се и заслушах. Нямаше дума обобщаваща миналата година (освен че била “нееднозначна”) – само пожелания за новата. И помислих. Тъй като и аз ги владея евфеизмите и на мен ми се налага да ползвам тая лексика и терминология и бая помислих. Колко трябва да са зле нещата, за да се изключи отминалата година в речта на президента. За да се стигне до там, че PR-а и тия дето му пишат речите да игнорират една цяла година и да я вкарат в интересното определение “нееднозначна”. Направо ми настъхва косата. Защото идват избори. Едно хубаво нещо да имаше, Гоце щеше 10 минути да обяснава колко сме велики. Ама явно няма….. Ето в такова място живеем. А най-странното е че като хора и атмосфера, тук е далеч по-добре от примерно в Щатите. Ама това е друга тема 🙂

А тази година ще има избори. И какво от това. Същите хора, същата безскрупулност, същото състояние на безизборност. “Всички са маскари” според народа. Не бих искал да изпадам в нихилизъм, но много е близко мисленето ми до това. Как да гласувам за който и да е при положение, че не ми се предлага нищо в което аз, а мисля че и за моето поколение важи, да повярвам. Единствено идеи на омраза и на противопоставяне отпреди 20 одини (аре бе – още ли ше гониме комунизма. Те от БСП са си баш капиталисти :)). А за национализъм не ми се говори даже. Колкото и да ме изкушава идеята, ние живеем на Балканите – такова нещо като държава с един тип етнос няма – а пък на мен не ми се живее в състояние на перманентна война. Така че, национализма като идеология за нашата географска ширина си е направо causa perduta. Мъкааа, мъка.

Спомням си преди 12-13 години, когато бях един млад идеалист и всички около мен викаха “долу комунизма” (1996-та), аз питах – добре де, не може ли вместо долу, да ходиме да викаме за нещо. И пичовете от спортна редакция на БНР ми пожелаха децата ми да могат. Тогава нямах идея колко са прави. Сега имам. Но не спирам да мечтая….

А иначе ни чака дръвче. Да си го гризкаме. Независимо кой ще спечели изборите. Просто вкусът и големината на дръвчето ще са различни….

Viewed 5268 times by 1875 viewers

Какво е да си щастлив? Какво е това, което те кара да се чувстваш щастлив? Да гледаш с усмивка на света и да се кефиш.

Хората някак си забравят да се радват на малките неща. Имам чувството, че всеки чака “голямото щастие”. А покрай тях минават хиляди малки щастия, които сумарно правят няколко големи…

Мен толкова неща са ми се събрали напоследък, че скоро ще започна да се движа с тъпа усмивка и отнесен поглед и само ще се кефа. Ани се усмихва. Калоян се хили и ми казва “мамо”. Това дете си има две майки – аз и Ани 🙂 Събуждам се сутрин до Ани и я целувам. Въобще чувствам се най-щастливия човек на света.

И дребните проблеми в работата, с колата, че ме цепи главата вече не знам колко дни… не могат да ми развалят удоволствието да живея… Засега 🙂

Viewed 7433 times by 2451 viewers

Сигурно всички които живеят в нашта китна родина, в земята като една човешка длан, знаят, че нашето правителство прееба едни пари и от ЕС ни ги резнаха. Тъй де, хората не обичат да си дават парите на тъмни балкански субекти дето само ги крадат.
Обаче е направо плашещо какви, според главните виновници – правителството, били причините: ние сме супер яки ама от ЕС не ни се кефат и не ни вярват на това какви сме готини и честни. А за теориите на конспирациите, направо да не почваме, че там са едни…
А нещата са простички – крадем, взимат си парите. Не крадем (или крадем в разумни граници) – дават ни пари.

Ама хайде обясни го на Х на брой министри де… Дето само да крадат и да печелят избори (за да могат още да крадат) им в главата.

Viewed 7009 times by 2292 viewers

Оповестиха ДС агентите в БНТ ето тук. Не че ми пука, а и имената не изненадват. Обаче с нетърпение чакам да излязат агентите в БНР. Любопитно ми е колко от хората, които бих нарекъл приятели там, са били такива. Мисля че дори мога да позная, но все пак ми е интересно. Не че ще променя мнението си за тях, просто ще ми помогне да си обясня някои конфликти на които станах свидетел. Staying tuned…

Viewed 6757 times by 2339 viewers

Животът може да бъде жесток със щипка ирония. В събота гледахме с Ани първите две серии на руския сериал “Майсторът и Маргарита”. Добре започва и добре направен засега. Както и в книгата, сцената на Воланд който обяснява как човекът не може да бъде господар на живота си, защото не знае какво го чака вечерта. И нагледния пример с главата на Берлиоз. Доста впечатляващо и разтърстващо (макар и доста по-слабо като въздействие от книгата)…

Е, днес в 7 сутринта се оказа, че и истинския живот е въздействащ, но пък далеч по-жесток…

Viewed 6994 times by 2415 viewers

Леле колко съм бесен. Мързела на ленивците ме вбесява. Дайте да направиме боза, защото за да го направиме като хората трябва да поработим малко, пък това е много сложно. А заради това, че заради вашия мързел, други ще работят повече и тези които ви ползват продуктите ще страдат, няма значение. Еееееееех, колко мързел има по тоя свяяят. И то непродуктивен мързел.

Viewed 7451 times by 2518 viewers

Векидневно трябва да правя компромиси. Дали в личния си живот (където с ръка на сърцето си признавам – половинката ми прави много повече), дали в работата. И всеки път въпросът коъто си задавам къде е чертата. Дали правейки поредния не ставам безгръбначен или пък правя прекалено малко.

Мислене. Само главобол ми докарва еба си.

Viewed 4423 times by 1471 viewers

Обади ми се един от най-добрите ми приятели, че се е върнал в София за по-дълго. Той емигрира в Испания преди доста години и за повече сме успявали да се видим в едно лято в което той се ожени, а аз сложих край на първия си брак. Сега, 4 години по-късно, аз съм много щастливо женен отново, а той пък е разведен. Малко и много ми липсва, а сега като се обади се сетих за текста отдолу – мисля, че доста добре отразява какво мисля в момента:

Fish – Dear Friend (from the Album “Internal Exile”)

Dear friend, it’s been a long, long while
I’ve been meaning to write you
But it was never my style
But what is these days now I’m a family man.

Do you blow sincere kisses to mistresses
Secrets in afternoons?
Do you wear your disguises, feign the surprises,
At the questions she asks when she dares to accuse?
Does your past lie under a dustsheet,
In the corner of a musty garage?
That’s where I keep mine, now I’m a family man.

Are your horses still running when
The bookies shop close?
Is the band still together, did you ever
Get on the road?
We chased the same women, we drank
The same beer.
We came as a pair when we ran around here
How are you these days, now you’re a family man?

Buy a drink for the boy in my place
At the end of the bar
Give my regards to Nina, slam a tequila,
I’ll write you at Christmas or I’ll send you a card,
And if you pass by you’re welcome to drop in
And see me ‘cos it’s unlikely
I’ll be round your way, ‘cos I’m happy to be,
Where I am, living life as a family man

Do you still have your leathers,
Or did you give them away?
Do you still dream of Joni and sidewalk cafes?
Is your Norton still running, is the old man still alive?
Do you still get to Dalkeith, is your rent still as high?
But I suppose you’ve a mortgage, now you’re a family man.

Dear friend, it’s been a long, long while
I’ve been meaning to write you,
But it was never my style.

Viewed 4621 times by 1496 viewers

Този пост го мъдря много време защото понякога, ей така за разнообразие чета и новини. Та отначало:

Вътре в себе си съм анархист (Boston Anarchists част-а или това) обаче живота ме е направил фанатичен привърженик на крайната диктатура. Не като философия, а просто като обществен строй способен да постигне някаква крайна цел.

Тъжно е, защото на теория, демокрацията например, като концепция, е много по-близка до мисленето ми. Обаче опитът който всекидневно трупам като ръководител непрекъснато ми дава примери в полза на диктатурата. На пролетариата, на капитализма. Каквото и да е. Само не демокрация. Или поне не тази, която светът познава в момента.

Като цяло опитът ми показва, че всяка власт изисква респективен репресивен апарат, който да я осигурява. Ако помислим малко, демокрацията като формулировка, малко или много отрича съществуването на такъв апарат, защото много грубо казано дава власта на хората да осъществяват контрол т.е. самите хора да са репресивния апарат, който да е основа на властта. Да ама не, както казваше един журналист. Във всеки един момент, всеки по-умел ръководител (било то политик, или човек ползващ се с достатъчно достъп до властта) пожелава и в повечето случаи успява да изманипулира ситуацията, така че корективът да е контролиран от него. В това не намирам нищо лошо като принцип, но демокрацията предполага, че лидерът в един момент се сменя. И какво следва? Нима новият лидер/властимащ е по-добър или по-точно се заема да подобри нещата оставени от предшественикът му?
Не. Винаги, първата работа на новият лидер/властимащ е да си осигури контрол върху какъвто репресивен апарат има. Да си укрепи позицията, така да се каже. Пък ако остане време и за други неща – евентуално може и да ги прави.

Аз лично намирам този процес за нормален. Всеки лидер иска да се чувства сигурен за мястото си в някаква степен за да работи спокойно. Но самият кръговрат натиска лидерите да обръщат все повече и повече внимание на инструментите с които да пазят власта си. Нещо като затворен кръг.

Не казвам, че в диктатурата това липсва – напротив. Но там (според мен) сумата от това внимание при “добрите” (тези кото управляват добре) диктатори е далеч по-малка отколкото на при “добрите” лидери при демокрацията. И остава повече време за истинска работа 🙂

Има една книга на Робърт Хайнлайн – “Звездни Рейнджъри”. Малоумниците от Холивуд я съсипаха с един невероятно глупав екшън, в който дори не показаха циците на Денис Ричардс 🙂 А книгата е уникална от гледна точка на алтернативният вид демократично общество кето описва. В нея не можеш да гласуваш и да заемаш държавна длъжност ако не си бил в армията. А иначе никой не те кара да влизаш в нея.

Идеята за демокрацията с ценз е доста интересна за мен. Като виж проработи ако някъде бъде пробвана.

Кефи ме как в книгата е описано защо тази система е най-добрата позната на човечеството. Отговорът е доста Чърчилски – “защото работи” 🙂

А докато някой не пробва нещо такова (а то няма как до стане освен с доста пролята кръв), ще се мъчим с демокрацията.

Защото, за съжаление, “добри” диктатори се раждат толкова рядко 🙂

—————-
Now playing: Sonic Syndicate – Enclave
via FoxyTunes

Viewed 4790 times by 1506 viewers