Бях забравил какво удоволствие е да се ходи на мач, когато публиката е отишла да се забавлява. Сега като се замисля последния път когато присъствах на такъв, беше преди някъде 10 години. Брат ми беше твърд титуляр на 19 години в един доста приятен за гледане отбор на Берое и в последния кръг играеха срещу Добруджа за да се спасят. Хората на стадиона се радваха. Никакви екцесии и псувни – просто се кефеха, че след сума ти години имат отбор в А група (как това стана е друга история :)) и беше истинско удоволствие да си на трибуните и да усещаш положителните емоции от тълпата, която е дошла да се кефи на своя отбор, а не да псува съперника. Тъй като Берое тогава биха и останаха в А група, радоста беше даже по-голяма, а за мен удоволствието беше огромно щото брат ми играеше супер, а само той си знае през какво премина за да стигне до А група.
И така, fast forward, 10-11 години и брат ми играе в Hibernians, Malta и в следствие на изненадващ, но заслужен развой на първеството, отбор който се нуждае от 1 точка в последния мач за да стане шампион. А какъв мач е последния. На кръв – бедняците от Hibs срещу милионерите от Valetta. Същите Valetta, които са действащите шампиони. Фаворитите. Които даже могат да си позволят да оставят национали резерви. А Hibs имаха за резерви, тъкмо възстановен нападател, който не е тренирал от 3 седмици. Един полузащитник и 5 юноши. Да си поговорим за Давид и Голиат 🙂
Здраво надъхан зарязах работата и семейството и марш към Малта. Така де – брато има шанс да стане шампион, а освен това не съм го гледал от близо 3 години откакто отиде да играе в Малта.
И така – неделя, национален малтийски стадион, жега. И най-якото – феновете на двата отбора със знамена и песни пълнят стадиона почти догоре. Освен това, създадоха страшна атмосфера. То не бяха песни, скандирания, танци. Как не се умориха тия хора – почнаха 3-4 часа отпреди мача и целия мач не спряха. И нямаше изцепки, трошене, бой – никакви такива глупости. Направо празник за душата.
Мача като качество не беше нещо особено, ама все пак това е Малта. Мен ако питат, далеч по приятна игра от българския цирк. На Valetta им трябваше победа та се мъчеха да атакуват. Hibs играеха на контри, нетипично за тях, но удивително добре – единствените чисти положения за гол си бяха за тях. А най-накрая 0:0 и радост, голяма 🙂 Това ще ми е любимия мач завършил 0:0.
След което, въпреки разочарованието, феновете на Valetta си тръгнаха – спокойно, пеейки, отново без изцепки. А ние с феновете на Hibs, сме пели песни 2 часа на стадиона и после до 2 сутринта на площада и по улиците в Paola (градчето откъдето е отбора). Ей така разбирам аз футбола – радост да има. Без драйфане, трошене и бой… Ама в БГ нямям шансове за такива неща.
Ето го брато с гаджето му и медал. А по-нататък и с купата ще сложа – като излезат. Еба си и якото чувство – много съм горд с брат ми 🙂
—————-
Now playing: Lunatica – Heart of a Lion
via FoxyTunes
Viewed 9326 times by 3163 viewers