Дали да скоча от балкона,
Дали ще мога да летя?
Дали да плюя на закона
(Нютонов) И да сбъдна таз мечта?
Дали пък няма да се сплескам,
И да взема да умра?
Чашата си пълна да разплискам,
сметката да си платя.
Дали да дръпна спусък,
Да си пусна палавник-куршум?
И кой ще оцелее в този сблъсък,
Желязото или скъпоценният ми ум?
Дали с въже около врата
Да открия красотата да висиш?
Да погледна на света
Отгоре, с весело изцъклени очи.
Дали мечтите да вградя във кула,
Да я изградя насред нощта?
И там под черно-бяло було
Невяста да ми е Смъртта.
Дали от мъка да препия?
Дали Паметта си със забрава да залея?
Дали от мъка самотен да изгния?
Дали от мъка, за по-весело да поживея?!
Viewed 304133 times by 32858 viewers
Защо прекрасен човек като тебе би писал такива черни мисли?
Може би защото не си видял че живота е чудесен дар, който си струва да се изживее по най-добрия начин…
и защото винаги има смисъл….piece by piece…
Защо черни? Много си е оптимистично стихчето даже 🙂 А всеки си има своите демони. Ама специално тези тук са вече 20 годишни. Това го писах някъде преди 20 години. Сега просто си ги поствам накуп 🙂