Въпреки, че Интер ми е най-антипатичния италиански отбор, точно в момента страшно много се радвам за тях. Все пак Барса е един от двата ми най-омразни отбора и е приятно да ги видя размазани.
Интер владееше 24% от топката в целия полуфинал тази вечер. Аз всъщност не помня да съм гледал друг подобен мач между отбори на едно ниво, в който единия отбор просто да не се е срещнал с топката, така както Интер днес я виждаше от дъжд на вятър.
И все пак – Интер са на финал, а Барса не.
За любителите на футболната “романтика”, за които Барса са най-прекрасното нещо от както футбола е измислен, мога само да кажа да си стоят в техните пясъчни кули.
Да, Барса играе страхотно и красиво. Срещу Арсенал. Срещу нещастните отборчета в испанската лига, които поради множество обективни фактори имат 1/10 от техния бюджет и като резултат не могат да извадят равностойни играчи.
Но когато срещу тях излезе тактически грамотен отбор с ясна идея, че няма нужда да се играе така, че Барса да блести, “любимите” каталунци имат нужда от норвежки съдия за да може да си спечелят купата. Или ако случайно няма такъв, ами губят…
Защото, “чистата” и “свята” Барса днес показа всичко неспортсменско, в което идеалистите обвиняват обикновенно италиянците. То не бяха симулации, лежане, провокиране на съдията, та за финал със смешното пускане на уредбата за поливане на стадиона, та Интер да се изнасят и да не празнуват.
А ето още малко четиво, което доста добре показва, че в днешния футбол няма светци…

Viewed 41427 times by 6827 viewers