Избори – това е положението

Затова аз, лично за свое спокойствие и удобство, подхождам към изборите по два признака: 1.) Не „Какво?”, а „Кой?”, и 2.) Далаверата е част от работата, но не и самата работа. По първия признак е ясно, че бъдещето на България се знае. Знае се какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Знае се какви закони трябва да се приемат и какви международни спогодби да се подпишат. Така че който и да дойде на власт, ще – не ще, ще трябва да прави едно и също (с изключение на импровизации като „АЕЦ Белене” и „Южен поток”, които сами по себе си са достоен повод за сериозен размисъл). Следователно един от важните въпроси на тези избори е не „Какво да правим оттук нататък?”, а „Кой ще прави това, което има да се прави?”. Тоест, ако някой ми дължи пари, аз не трябва да реша дали да си ги взема или не, а кого да пратя да ги прибере: балерината, счетоводителя или бореца. Това е по първия признак – ще се старая да си отговоря кой от всички кандидати ще се справи най-добре с предстоящите задачи и кой ще се справи най-зле и ще гласувам „за” единия и „против” другия. Що се отнася до втория признак, далаверата, не си правя илюзия, че тя ще спре. Не си правя илюзия, че няма да има лобизъм и корупция, пък и, честно казано, без тях не знам дали няма да спадне катастрофално мотивацията на много хора. Но нека нещата се степенуват в реда: 1.) да свършим работата; 2.) да защитим партийния интерес и 3.) да защитим личния интерес. В никакъв случай не обратно, както се прави сега и по този начин често до точка 1.) не се и стига!

Иван Стамболов от тук. Не мога да кажа нещата по-добре.

Viewed 5445 times by 1751 viewers

Comments are closed.