Кеф :)

Минаха почти 3 пълни дни откакто Ливърпул вкара 4 гола на МанЮ. Ееееей голям кеф 🙂 И все пак горчилката от слабите резултати срещу слаби отбори остава. Какво би станало ако…

Но да не си развалям кефа…

Много ме беше страх от този мач. Моите хора доказаха, че са много добри срещу силните тази година, ама МанЮ са си доста силни. Не са Реал Мадрид, тъй да се каже. Голяма изненада за мен обаче беше стартовия състав на Юнайтед. Абсолютно различно от това което те играят тази година. Всъщност звадиха отбор изцяло съобразен със силните страни на Ливърпул. А не с техните си, на Юнайтед силни страни. И ето тук аз останах шашнат. Рядко съм виждал Фъргюсън да се съобразява с това как играе съперника. Обикновенно Юнайтед излиза и мачка. А сега – не. Смея да твърдя, че сър Алекс се беше уплашил. Смело твърдение, но мисля че е така. И това им изигра лоша шега, защото в течение на мача се оказа, че силните страни на Ливърпул са прекалено силни за този състав на Юнайтед.

Някак си безсмислено е да пиша дитирамби за Торес и Джерард – много са добри, ама мисля че хората които спечелиха този мач за Ливърпул са Масчерано и Аурелио. Ако последния беше здрав миналата година, ние щяхме да сме на финала за Шампионската Лига. Невероятно интелигентен ляв бек. Любимецът на Юнайтед (всъщност напълно заслужено такъв – много е добър) – Роналдо, все едно не игра тоя мач. Аурелио просто го “изяде”. И му остана време да се включва в атака. Невероятно добър мач.

А Масчерано е уникален. Той е всичко което харесвам в един футболист – страст, хъс, желание за победа, способност да се жертваш за отбора. Плюс всичките футболни качества които правят един футболист – футболист. Навремето харесвах Вини Джоунс, които играе на подобна позиция поради същите причини. Но разбира се футболните качества на Вини бяха мнооооого, мнооого по-малко от тези на Масчерано. Та Масчерано завладя центъра на терена – прегази всички които се опитаха да минат от там. И този път без глупостите от същия мач миналата година, когато си изпроси червен картон.

За Юнайтед мога само да кажа, че се идъниха тези които ама най-малко съм очаквал – Видич и Евра. И двамата са най-добрите играчи на Юнайтед тази година. И двамата в събота бяха трагедия. Не знам какво да си мисля. И докато Видич има оправданието, че Торес и Джерард са ама много добри, Евра имаше срещу себе си Карахър и Каут. Нито първия е десен бек (просто му се налага да играе там), нито втория е класическо дясно крило. Да, Каут много добре се справя отдясно, ама все пак…..

Но за мое съжеление не виждам как Юнайтед ще загубят 7 точки от тук нататък. Ама много лесна програма имат….

И за финал, за пореден път искам да кажа колко, ама колко не разбирам хората които казват, че Бенитес кара Ливърпул да играе защитно. Точно в този момент, след 29 изиграни мача, Ливърпул, Челси и Юнайтед са вкарали по 49 гола. И това със невероятно атакуващия стил на Челси и Юнайтед и защитния стил на Ливърпул. Е как става тоя номер не знам. Продължавам да се чудя, колко ли гола ще вкарваме ако случайно почнем да играем нападателно 🙂 🙂

Viewed 7247 times by 2540 viewers

2 thoughts on “Кеф :)

  1. >Минаха почти 3 пълни дни откакто Ливърпул вкара 4 гола на МанЮ.

    И оттогава сън не те лови 🙂

  2. Съмняваш ли се 🙂 И дори да ме залови, малчо се грижи тати да не спи много много 🙂