Still in it :)

Денят започна интересно – Надал срещу Федерер. Невероятен финал. Много е гадно да съм за Федерер и въпреки всичко да съм принуден да призная, че Рафа заслуаваше победата.
Помня всички велики тенисисти от 1980 насам, обаче тия двамата са от друг свят. Сега да седна да обяснявам, защо единият е победил другия ще е тъпо. Аз даже съм по-зле и от Салиери когато е слушал Моцарт – не вярвам, просто обичам играта – трудно ми е да си представя как се става толкова добър колкото тия двамата. Абе всъщност имам идея колко труд трябва, ама колко талант трябва да имаш ми е малко тъмна Индия като тематика.
Просто, поредния невероятен мач между двамата, който за пореден път ме натъжи, защото аз съм си за Федерер, а Надал все го бие по финалите напоследък…
След това малко затишие и време за гвоздея на вечерта: Ливърпул срещу Челси.
Отвреме на време чета сайт-а на premiership.bg, където коментаторите (бе като гледам само Боби Борисов) и зрителите на Диема пишат. Та тази седмица такива глупости прочетох там за тоя мач, че за пореден път си припомних защо мразя да говоря за футбол с който и да е освен с близки приятели. Просто винаги съм се чудел на клишираността на средностатистическия футболен фен. Или омраза, или сляпа любов, и двете гарнирани с клиширани мнения насадени от посредствени журналисти по българските (и предполагам чуждите) медии. В цялата тази какафония, Боби Борисов, пише доста добре, с изключение на дребни пристрастия (съвсем нормални) и притежава доста приличен стил на писане и невероятно добър коментар по темите за които пише. Всъшност той е единствената причина да го чета този сайт 🙂
Та доста съм се надъхал за тоя мач от там. След четенето на тонове глупости. А и имахме приятелски спор с Пол, който е също толкова луд по МанЮ, колкото аз по Ливърпул, че даже и повече. Та сега да видим дали ще успея да напиша нещо по-добро от средностатистическите фенове, които хич не обичам. Трудно. Нали и аз съм същият. Но да опитаме 🙂
Като цяло нито Ливърпул, нито Челси си дадоха труда да изненадат съперика си. И докато за Ливърпул това е нормално – все пак с този състав и тактика мачкат като игра (уви, не на голове и победи :() всичко с което се срещнат, за Челси е малко странно. Нито имат и победи напоследък, играещи с тази тактика, нито играта им върви. Та можеше поне там някаква изненада да пробват. Ама не. В резултат, гледахме една нормална картинка – Ливърпул мачка, съперника се окопава, а гол няма.
Въпреки всичко обаче Ливърпул имаха доста положения, доста по-чисти от предните мачове. Аз лично това го отдавам на факта, че Челси не са отбор който да има опелченско мислене. В резултат когато са натиснати, не правят това което опълченските отбори правят – всички зад топката и хвърляйте телата, а въпреки всичко се опитват да играят футбол. В резултат се правят грешки и естествено има положения.
Обичайните заподозрени в Ливърпул – Алонсо и Масчерано, бяха перфектни, а в Челси Малуда и Лампард пълни анонимници. Трудно ми е да рабера на какво се дължи факта, че Лампард игра едно голямо нищо. В смисъл, той се оправя дори и когато трябва да носи Челси на гръб, а вчера никаккъв го нямаше. За французина хич не съм изненадан. За мен лично, Джерард игра слабо. Доста разпилян и неефективен. Разбира се, слаб Джерард е по-добре от 80% от световните халфове играещи добре, така че не се оплаквам 🙂 Риера и Каут са постоянни и покриват доста голям периметър, а защитата дори не бе натисната като хората за да кажа нещо различно от това, че си свършиха работата.
В Челси, Тери въшеше глупост след глупост и добре че беше Алекс и Чех да ги оправят, че иначе сега щях да пиша за разгромната победа на Ливърпул, а не за измъчената такава. Оби Микел и Балак се мъчеха да правят нещо, ама хич не им се удаваше. И така мача си вървеше към бойко 0:0, до момента на червения картон на Лампард.
Аз лично съм (леко) изненадан от непрестанния плач по Диема, че видите ли картона бил пресилен. И това от хората които би трябвало да имат най-добър поглед върху английските съдии тази го (а и предишни) години. За тези влизания, съдиите в Англия дават червени картони. Точка. Явно така са решили там на съдияските им семинари защото това е практика през целия сезон. Ама Лампард бил играл с топката. Е да, ама съдейки по ситуацията, Алонсо и Бенитез трябва да отидат и да запалят свещичка, че кракът на Алонсо е здрав. Защото точно с такива влизания се трошат крака.
И този момент промени мача. Също както и в мача срещу Арсенал, Ливърпул в първия момент не разбаха какво да правят и като резултат Челси се посъвзеха. А аз направо се уплаших, че този картон беше идеалния подарък за Челси. Освен това, поставен до стената Сколари реши да поеме мъъъъъъничко риск и пусна Деко и Дрогба. Щеще да е супер смяна, ако Дрогба играеше нещо различно от ганкиното. Деко ме изненада приятно. Аз след мача на Челси с Юнайтед, го бях отписал, ама вчера се включи добре. Но Дрогба е една трагедия. Това е много тъжно, защото той има всички качества на перфектния нападател. Освен психика. Всички наричат Анелка “мрънкало”, защото си държи на своето. Обаче той където и да е отишъл, в каквато и ситуация да е попаднал – играе и бележи. А Дрогба обаче е истинското мрънкало. След като уволниха Моуриньо, той повече пречи на Челси, а тази година е просто трагичен. Което снощи беше добре за Ливърпул. Защото, о чудо, и Рафа реши да рискува – пусна атакуващи футболисти на мястото на Масчерано и уморения Риера. То верно, какъв риск беше това при положение, че Челси практически играеха с 9 човека (той Дрогба нищо не играеше)…
И тук да кажа няколко добри думи за Бенаюн. Повечето хора го подценяват. А човека играе много умно, много добре се включва когато играе и според мен от резервите има най-голям принос за отбора. Та човека се разигра и определено създаде проблеми на Челси. Достатъчно за да се види, че са притеснени.
И после дойде голът. Няма да хваля Торес, щото момчето всички го хвалят (ми добър е – що не :)), но да поговорим за Аурелио. Като цяло, играта на Ливърпул има като недостатък, че бековете се вклячват некачествено. Докато Юнайтед имат Евра, Челси си имат Босингва и Коул, а Арсенал са със Саня и Клиши. Та Рафа, изненада, купи бекове които имат репутацията на атакуващи – Деген и Досена. За съжеление първия се контузи, а втория май не се приспособява. За сметка на това, тази година Аурелио е здрав. И когато играе, е вного интересно да се следи колко интелигентно се включва, как добре се разбират с Риера и колко добре центрира. А това, че е железен в защита е основна предпоставка за добрата форма на моите хора този сезон. Та същия този Аурелио се включи съвсем навреме в пространстото оставено отляво, перфектно центриране и Торес направи каквото трябваше – зарадва хората които треперехме, че вече сме вън от борбата за титлата. А Аурелио и Торес ни върнаха там.
Втория гол беше бонус, а Райли (съдията) си улесни мача като не изгони Босингва. Чист червен картон, но много правилно решение на съдията да не го гони, защото не знам как щеше да завърши мача при нервите които почваха да се усещат. Направо съм учуден от Майк Райли. По принцип е слаб съдия, но вчера мача го изкара перфектно. Без нерви, без скандали. С минимум спорни решения.
И така, Ливърпул е все още в борбата за титлата. Ще помечтая още малко.

Viewed 2577 times by 1160 viewers

Comments are closed.