Почива тука мъченик,
сразен от бога Купидон;
един нещастен ученик
на име Франсоа Вийон.
Затуй, че нямаше подслон,
но с вас на маса с часове
делеше хляб и небосклон,
опявайте го в стихове:

“Дай, боже, да почива в мир
и даже на блаженства в трапа!
Той приживе на длъж и шир
до голо стриган като ряпа;
чумосван бе като вампир;
на бедността преглътнал хапа…
Дай, боже, да почива в мир
и даже да блаженства трапа!”

С тояга бит и на синджир
(та задникът му чак се скапа!)
и просто пукна най-подир,
за милост той не щя да драпа.
Затуй, че нямаше подслон,
но с вас на маса с часове
делше хляб и небосклон,
опявайте го в стихове…

—Франсоа Вийон в превод от Валери Петров (мисля)

Горните редове мисля са добра илюстрация за това което ми е в главата. Слушам музика всеки ден. Без нея не мога. И ми прави впечатление едно нещо – изглежда в трудни времена се получава по-добре. Идеята за този пост ми дойде докато слушах “Милена – Искам” и се замислих. В този албум (Ха-Ха) няма слаба песен. Просто няма. Не че съм фен на Милена, но наистина в този албум песните са от добра по-добра. И текстовете. И музиката. А когато и двете са добри, ефекта е още по-поразителен.

Та мисълта ми не е за Милена, а за времето в което този албум излезе. Времето на големите надежди. Когато хората малко по малко бяха обеднели след така наречената перестройка, но вече се виждаха в пари и всички пееха дитирамби за това колко яко ще е през демокрацията 🙂 Яко се оказа – за някои 🙂

Та тогава – края на 80те и началото на 90те в България беше пълно с рок групи. Коя от коя по-добра. Любимите ми Ера и Ь. Контрол, Ахат… Нямаше слаби. Дори и тези които не харесвам бяха добри.

Най-готиното на всички бяха комбинацията текст и музика. Винаги съм обичал когато текстът е хубав. Така се увеличава въздействието на музиката. Така научих и английски. Готино е да се сблъскваш с красотата на английският език превеждайки Keyleigh заедно с Жоро.

Та по това време беше пълно с концерти на БГ групи и те събираха по доста народ. Контрол примерно пълнеха Универсиада без проблем. Хубави ввремена бяха.

В момента също е пълно с БГ рок групи. Даже и чалгата на моменти ги избива но рок (ей тоя хит на Преслава си е направо рок балада). Но нещо ми се губи. Няма я онази радост от музиката, която още я има в старите записи. Всички се опитват да копират западната сцена. Сляпо. Балканджи определено правят изключение, но от тези които съм слушал това е.

Лошо няма. Всеки иска да пробие. Но лошото е, че не мисля, че по този начин ще успеят.

Та така. И се замислих. Може би причината е, че по онова време онези музиканти не позираха. Просто искаха да свирят. Докато сега мотивацията е различна. И музиката звучи различно.

Явно има значение, каква е околната среда за хубавата музика. Милена никога повече не изкара хубава песен. Ама тя вече беше “звезда”.

Гладът за успехи е важен. За всичко хубаво. Загуби ли се – край.

Затова – Enjoy:

Viewed 6109 times by 2038 viewers