Windows 7 – first impressions

Actually I am pretty impressed. Installed the RTM build with the idea to play with it and once I break it beyond repair to reinstall, fine tune and work with it. Despite my best efforts and hacking around settings, I am yet to break it and it works pretty well. Even without all of the fine tuning I am used to perform on the Windowses I use. Vista was absolute nightmare, but 7 seems pretty big step forward. So I have to say – good job Microsoft.

Still hate the interface though 🙂

—————-
Now playing: HIM – Close To The Flame
via FoxyTunes

Viewed 9467 times by 2647 viewers

Празноглавие

И кво – всички скочиха на футболистчетата, че паднали от Италия, а само преди 4 дни всички ги хвалеха, че са най-великите като с късмет биха Черна Гора. Абе това журналистите дето пишат в спортната преса са пълни мекотели. А не може ли една малко по-реалистична преценка?? За разнообразие…

Какво искате бе хора?? Бербатов бил слаб… Бе аз него не го признавам за футболист, ама какво да направи в националния – да ходи да играе на 11 позиции ли?? Като са слаби около него играчите, слаб е и той. Това е. Един вратар и един Стилян Петров са близо до нивото на Бербатов. Ама журналята сигурно не са забелязали, че футбола е колективен спорт и трябват малко повече играчи за да печелиш повече от мач на 6 месеца.

Еба си и смешковците. А футболистите толкова могат. С малко повече късмет можеше и до бараж да стигнат, но това нямаше да ги направи велики. Както и сегашното им представяне не ги прави лузери. Просто това е реалното ниво на футбола в България.
—————————
Доста странно ми е да гледам как за счупена ваза изведнъж се намират желаещи да я залепят, а когато е да не се чупи, всички хвърлят камъни по нея.

Никога няма да разбера човешката природа да губи време да оправя счупени неща, но никога да не се грижи нещата да не се чупят.

Май в Библията имаше нещо подобно за двама братя и баща. Дето единия е пройдоха, а другия добър син. И така до деня в който пройдохата се завръща в бащината къща и e посрещнат с почести, които добрия син никога не е получавал. Е това е… Хората се скъсват да търсят и да се радват на петаче, слепи за това че имат злато в джоба… Да гониш дивото…

Не е важно кой е виновен, че нещо е счупено. Виновен винаги ще се намери. Важно е нещата да се пазят от чупене.
—————-
Now playing: Megadeth – A Tout Le Monde
via FoxyTunes

Viewed 8205 times by 2428 viewers

Разни

Уф. Ливърпул продаде Алонсо на Реал Мадрид. Макар и предизвестена, тази продажба ме ядосва. Поне добри пари му взеха. Да видим сега, кой ще го смени.
———
Ще трябва да взема да RTFM на домашните си джаджи. 7 дни си търся “USB мъжко към USB мъжко” кабел, намерих и най-накрая открих, че това за което го търся няма да стане. И то си пише в документацията. Ах как мразя да се стигне до тук…

Viewed 8118 times by 2345 viewers

360 degree feedback

Днес получих интересен доклад, в който на около 50 страници се обяснява, че според хората с които работя (началник, подчинени и околните) съм доста свестен тип в работата. Въпреки, че аз самият си имам самочувствието че съм такъв, е доста приятно да разбера, че самомнението ми се подкрепя от хората около мен.

Самият доклад е доста интересен. Ще има да го чета доста, защото има много детайлно инфо.

—————-
Now playing: Lunatica – Two Dreamers
via FoxyTunes

Viewed 7211 times by 2076 viewers

Разни

Отпуска е. В главата ми както обикновенно е хаос, а също така, както винаги ме мързи като за световно.


Тенис:
Федерер най-накрая спечели Ролан Гарос. И така вече официално е най-великият. Много е приятно да виждаш как един феноменалин спорист, ей така за разнообразие е и свестен тип. Дори само за това заслужаваше да спечели, но освен това изитра и добър турнир. Щеше да е готино отново да гледаме финал с Надал, защото двамата правят жестоки мачове, но не мога да кажа, че съм много тъжен от това, че Надал отпадна 🙂 А и Сьодерлинг играеше много стабилно до финала. Сега с нетърпение чакам Уимбълдън и там вече искам финал мужду Надал и Федерер.


Футбол:
Не стига, че БГ футбола хич го няма, ами и журналистиката ни е трагична. Ето две статии за мача България – Ирландия. Едната в 7 дни спорт, другата в ТопСпорт. Ако човек ги прочете внимателно, ще си помисли, че става въпрос за розлични мачове… Пълна трагедия са тея хора дето ги пишат тия неща. То бива субективизъм. Аз като искам да си казвам личното мнение – поне го правя в тука, не се вра да цапам някой вестник, хората да ми четат глупостите. Макар, че са ги слушали, де 🙂 Когато бях журналист 🙂 А иначе – тъп мач. Два слаби отбора и логичен резултат. Едните искат ама не могат. Другите не искаха, ама не се разбра дали могат… Скука.


Албена:
Очарован съм. Много приятно място. Направо да забравиш че си в България. Хотела също много добре. Учуден съм, че в България, някой явно се е усетил, че в един хотел, най-важното е обслужването. Лукса го има навсякъде и е лесно достъпен. Но обслужването е това, което хората да се врущат или да препоръчват определена дестинация. Пълно 6 за хотела – “Фламинго Гранд“.

Viewed 6951 times by 2048 viewers

Новия брой на Maxim

Леле какво разочарование. Новият брой на Maxim е много зле. Жалко. Девойката на корицата е много красива, но фотосесията е пълен ужас – снимките не ме кефат. И може ли сесията да е издържана в стил “диванчето на Maxim” – момичето заслужаваше нещо по-качествено. А статиите са си скука от всякъде, уви…

Ееех дано следващия брой е по-добре. Предния си беше добре.

Viewed 5913 times by 1949 viewers

There is no place like 127.0.0.1

Ето ме отново вкъщи, след една прекраааааааасна отпуска. Колко е готин Калоянчо 🙂 А за красотите на Санторини – после….

Viewed 6256 times by 2032 viewers

Song of the day

Дани ми изпрати тази песен, след като разбра че много харесвам кавърът по нея на Sirenia. Наистина оригиналът е също доста добър. Май сега ще е добре да потърся неща на Leonard Cohen да го чуя повече.

Leonard Cohen – First We Take Manhattan

PS. Изтрих я без да искам, затова – възстановена 🙂

Viewed 6061 times by 2132 viewers

Виена

Върнахме се преди два дни, а аз още се чудя как да напиша за впечатленията си. И тъй като може да отнеме доста, просто ще ги нахвърлям тук.

Някой ми каза преди да тръгнем, че Виена прилича на кукленска къща и това е едно доста добро определение. Подреден, сякаш от някой математик, този град ми дава усещането, че всичко си е на мястото 😉 Малко е странно, тъй като градовете, особено старите, имат навика да растат доста хаотично. И въпреки това, всичко във Виена изглежда сякаш е там където трябва да бъде.

Първото впечатление като излязохме от метрото беше студ. След което попаднахме в някакъв сръбски квартал. Табелката кафе “Лепа Брена” беше направо сюрреалстична и беше доста смешно – сигурно символ, че човек не може да избяга от корените си 🙂 Както и да е, след малко лутане, почти премръзнали си намерихме хотела. Доста готин. А номера с банята в центъра на стаята е уникален. То ние и затова избрахме този хотел де. За пореден път се убеждавам, че северните народи са си подредени. Да стигнем от летището до хотела беше елементарно. Хората си имаха какъвто си поискаш транспорт.

Hotel

Първата разходка беше по нещо което напомня нашата Витошка. Само напомня, защото и магазините бяха по-големи и улицата беше по-чиста 🙂 Студът обаче си беше гадничък. Като температура около нулата, обаче имаше много гаден вятър. Така че за да се сгреем се забихме в един Starbucks и прекарахме един час пиейки лате и зяпайки минувачите. След като набелязахме магазините за шопинг, си се прибрахме в хотела да планираме гледането на забележителности.

Във Виена, забележителности много. Явно градът си има история 🙂 Тъй като мързелът ни както обикновенно надделя над желанието ни да гледаме радни неща в града, се излюпихме от хотела чак към 2 следобяд. И хоп до най-близката забележителност – замакът Шьонбрюн. Доста впечатляващ. Обаче трябва да се види късна пролет. Това което ще запомня от него е впечатляващи замръзнали градин и пронизващ вятър, които ми убиваше желанието да снимам. Въобще място което заслужава много внимание и цял ден, но през пролетта когато парка цъфти и е по-топло.

Castle

Лина ме беше светнала за една кула в другия край на Виена, така че с Ани се метнахме на метрото и марш към тази кула. По пътя минахме през Виенския Бизнес Парк и тъкмо да си помисля, че за разнообразие софиийския е по-готин щото има зеленина, а австрийския няма, и се оказа че не само си имали зелено хората ами и цял парк си имат. Та накрая на парка – яко висока кула. С асансьорчето бързо се качваш догоре и там една гледка, едно чудо. Освен това номера с ресторанта който се върти, та да можеш да видиш всичко наоколо е доста добро попадение. А и ние за късмет хванахме хем Виена отвисоко по светло, хем и нощна Виена отвисоко. Въобще – заслужаваше си пътя до там и студа. Обаче виенското кафе не си заслужаваше. На връщане се оказа, че една от модернистичните сгради до Бизнес Парка им била църква. Доста интересно архитектурно решение. Ако не беше кръста и камбанния звън щях да си мисля, че е някаква нова бизнес сграда 🙂

The View From The Tower

Последният ден беше оставен за центъра и евенуално Пратера. Да ама заваля сняг. И тук изненада. Факта, че вали сняг не пречеше на никой – всичко беше почистено и опесъчено, включително и тротоарите. И тъй като с Ани сме любители на разходките си направихме една 6 часова разходка под снега из забележителностите в центъра. Пратера остана за следващия път. Та центърът е голямото шоу. Както казах – все едно е подредено от някой с мания към реда. Освен това внушително, ама мене вече западната архитектура не е впечатлява кой знае колко. Просто реда е зашеметяващ. И много, много красиво.

us

Друго впечатляващ детайл са хората. Просто нормални хора. Другите западно европейски големи градове в които съм бил са домирани от предимно емигрантски тълпи, които малко или много изкривяват оценката за града като усещане. Във Виена хората бяха нормални, усмихнати, намръщени… Просто много по-различни от другаде и по-приятелски настроени. Чисто на ниво емоция, това си беше приятно изживяване.

Ще се върнем с Ани в някой по-топъл сезон. Това е място което си заслужава.

Viewed 7335 times by 2569 viewers

Дюн

Удивително е как една книга може да съвпадне до толкова много със философията ми за живота. Разбирам защо ми е харесала когато съм бил тийнейджър, но сега мога да открия толкова много повече неща във нея. Забелязвам, че всичките автори които харесвам в някаква степен застъпват идеали и ценности, които намирам за близки. Извода който си правя е че до голяма степен личноста ми е формирана и от книгите които съм прочел 🙂 Това си го знам – прекалено много Дюма на млади години е довело до някои качества, които макар и положителни, доста ми пречат. Но не предполагах, че някои от далеч по-дълбоките книги които съм чел на млади години са ми повлияли – просто идеите им са ми били тотално нерабираеми и съм харесвал съвсем други неща в тях.
Дюн е едно книжно съкровище. В тази книга има толкова много аспекти от живота, че просто не е истина. И е един от примерите, как научната фантастика, използвана по подходящ начин, има много повече възможности от конвенционалната литература да разкаже житейски истории по интересен и увлекателен начин.

Viewed 4221 times by 1617 viewers