2018, recap

All in all, 2018 was good year. Even if it started terribly. Actually, if I had to do this recap in April/May, I would have said that it was terrible year. And yet here I am, and the year turned out to be one of the better years in my life 😉 As the old saying goes, do not judge the day by the morning… or whatever it says 🙂

I had been conservative in my goal setting for the year so I had only couple hard goals – read 10 books (after 2 years of very low reading numbers), and run 1000 km (after 3 years of being close to this number). Both completed:

As life turned out, I actually (practically, if not formally) achieved a goal I set myself more than 10 years ago that I already gave up achieving (even if I continued with my efforts to it). The little ironies in life.

Finished Berlin marathon. One of my best experiences in life:

Not with the speed I wanted and trained for (maintained it until 25th km), but hey, when your body tells you to slow down, you do that. At the end of the day, the body and I will co-exist for (hopefully) a bit more time, and have the opportunity to finish many more marathons. Which brings us to the next lifetime goal – finish all 6 big marathons. 2019 Chicago marathon is next.

The family I have remains strong, healthy and great. Long may it continue. I lost my grandma. I will miss her. I miss her. and this is how life goes 🙁

And here we are at the end of the year 🙂 Onwards and upwards to 2019…

Viewed 5436 times by 590 viewers


Дали да скоча от балкона,
Дали ще мога да летя?
Дали да плюя на закона
(Нютонов) И да сбъдна таз мечта?

Дали пък няма да се сплескам,
И да взема да умра?
Чашата си пълна да разплискам,
сметката да си платя.

Дали да дръпна спусък,
Да си пусна палавник-куршум?
И кой ще оцелее в този сблъсък,
Желязото или скъпоценният ми ум?

Дали с въже около врата
Да открия красотата да висиш?
Да погледна на света
Отгоре, с весело изцъклени очи.

Дали мечтите да вградя във кула,
Да я изградя насред нощта?
И там под черно-бяло було
Невяста да ми е Смъртта.

Дали от мъка да препия?
Дали Паметта си със забрава да залея?
Дали от мъка самотен да изгния?
Дали от мъка, за по-весело да поживея?!

Viewed 137381 times by 16215 viewers

Careless, Reckless, Using Excessive Force

And as I am in the mood, let me post something else. Again in English. I type faster in English 🙂 In my favorite topic – soccer.

So yesterday, there was a game between teams that are not so dear to me. One of them, playing in red, being the mortal enemy and all other soccer cliches for my favorite team and the other, having the luck of being managed by the most annoying soccer manager ever. So I didn’t watch the game. Just watched some highlights as I usually do when I don’t care who wins or loses but still think the play itself will be and worth the 5-10 minutes of watching.

And then it started – first it was the so called commentators on the telly, then it was my FB friends and then the English soccer media. All of them with the endless narrative of “this player was shown an unjust red card”. For this challenge:


So I thought. Let’s read the rules of the game. And I did: http://www.fifa.com/mm/document/afdeveloping/refereeing/law_12_fouls_misconduct_en_47379.pdf:

Reckless” means that the player has acted with complete disregard of the danger to, or consequences for, his opponent: a player who plays in a reckless manner shall be cautioned
Using excessive force” means that the player has far exceeded the necessary use of force and is in danger of injuring his opponent: a player who uses excessive force shall be sent off

Look at the picture (or just find a video in the net). Read the two lines above. It is that simple.

The problem with the two lines above is not that they are wrong. The problem with the above two lines is that soccer referees are not following them consistently. The rest is media and fan talk. But please – before talking, read the rules. Reading shall set you free.

PS. In the meantime, Nigel De Jong sues Nani for copyright infringement.

Viewed 148289 times by 17085 viewers

Exclusive: End of the world approaching – Yahoo! employees required to work in the office

It has been a while since I posted here. And here is a post in English 🙂

So there has been great disturbance in the force recently. Or so they say. The sith lord(ess) of Yahoo!, Darth(ess) Marissa issued a decree that hereby orders her subjects that they work from their Yahoo! office and no from the cozy location of their homes. In short, the end of the world is approaching.

I mean, really???

Reading the tech press, FB blog posts, even a random post in Internet that triggered my deeper thinking on the topic and eventual posting here, you would believe that that the current Yahoo! CEO is the devil in disguise who bestows some hellish practices on her noble subjects.

I mean, really???

I guess I am old fashioned. Both in my managerial and regular-life thinking, but I can help but wonder, when did working from home became so important? When did working in the office became evil? But most importantly, when did we, the outsiders, became so self assured and so self important to cast (and shout loudly) our views upon those “in the know”? When?

Conventional wisdom… Entitlement… Self importance… Modern media… Memes…

There we have a CEO of a company in deep turmoil just less than an year ago. A company that has been going down since it heydays, more than 10 years ago. Imagine that. Going down for ~ 10 years. Now imagine that you are hired to turn around the trend. To make a company, still huge, that has been “the loser” for some odd 10 years, join the exclusive winners club. Are you going to do some bold decisions? Do you think bold decisions are needed?

And then this huge outcry for something so small. So logical. So boring should I say. Both – the decision and the outcry 🙂

When you are steadying the ship, you are supposed to start with the sailors, aren’t you? I mean, the ship is just a wood. It goes where sailors take it. So I would just guess. A little guess. That having the sailors around the captain’s deck and ON THE SHIP will actually help. You know, talking to them. Have them talking to each other. Having them knowing each other. Rough them up a bit…

It doesn’t *seem* to have anything with productivity, creativity and any other buzz words one must think of. It *seems* related to the old fashioned steadying the ship… And hell, Yahoo!’s ship surely needs quite steadying.

So here I am writing my first post in my blog for a while on a topic that seems so unimportant that it is pretty funny. But yet fascinating for me. So I thought of writing something 🙂

Anyway, my point – I believe in giving people the chance to do their own mistakes. Marissa Mayer is the one accountable for Yahoo!’s fate and if she thinks that this decision is best for the company – so be it. No one from us, the outsiders, know the details why this decision was made. And the trick is always in the details and the specifics. For any negative of her decision, there can be a positive. But they mean nothing without the details and the context. So let’s just relax and watch the show. Unless we own (I don’t :)) Yahoo! stock. But if this is the case, I guess we already hate Jerry Yang for not selling to Microsoft anyway 🙂

PS. And here is what, according to Quora, Yahoo! employes think about the WFH ban. Not a big deal but still interesting data point.

Viewed 151658 times by 17310 viewers

Чудя се

Да взема пак да посписвам по някоя друга глупост тука… Ама ме мързиии…

Нищо де – ще пробвам пак. От утре 🙂

Viewed 193814 times by 19196 viewers

New Year ;)

Soooo, let’s see:

  1. 2010:
    • Stay Alive – check ()
    • Stay (relatively) healthy – check ()
    • Stay sane – check (). That was tough though
    • Love thy wife – check ()
    • Love thy kids – check ()
    • Work – check ()
    • Have fun – check ()
  2. 2011
    • Stay Alive – really, make sure to do that 🙂
    • Stay (relatively) healthy
    • Stay sane – really important. For whatever reason insane people are not well received in the society 🙂
    • Love thy wife – Ani, I love you 🙂
    • Love thy kids – what’s not to love about them 🙂
    • Work – probably also need to join, Workaholics Anonymous
    • Have fun – a must do 🙂

Viewed 135516 times by 11276 viewers

Kosta Superstar ;)

След като не успях да го източа това филмче мислех, че е загубено. Но нищо в нета не се губи. Кой го ъплоаднал в YouTube нямам и идея, ама какво пък. Ей ме как хубаво говоря:

Viewed 118036 times by 9600 viewers

Travel тук, travel там

Интересно нещо е житейската ирония. След като се подготвих да пътувам с кола от София до Щутгарт, отпечатах 4 маршута на влака от Виена до Щутгарт, най-накрая като пич си прелетях разстоянието София-Виена-Щутгарт по норматив.
Не мога да се оплача от тоя подарък на съдбата, даже напротив – мога да и кажа едно голямо благодаря.

А иначе, вижда се че няма полети из Европа. В София, летището празно. В Щутгарт също – кьорав човек нямаше, нямаше самолети по пистите. То май и само нашия полет беше кацнал в период от един час. Само във Виена си беше пълно с народ и самолети…

Еееей – това волканите голяма работа 🙂

Viewed 37344 times by 5273 viewers

Favourite Quotes

The best ever:
Ние, можещите, водени от незнаещите,
вършим невъзможното за кефа на неблагодарните.
И сме направили толкова много с толкова малко,
за толкова дълго време,
че вече сме квалифицирани да правим всичко от нищо.

Костантин Иречек

The one I stumbled upon 5 minutes ago:
“…one of my favorite psychology papers: ‘How Difficulties in Recognizing One’s Own Incompetence Lead to Inflated Self-Assessments’ by Justin Kruger and David Dunning. They noted that people who are incompetent suffer a dual burden: not only are they incompetent, but they may also be too incompetent to assay their own incompetence, because the skills which underlie an ability to make a correct judgment are the same as the skills required to recognize a correct judgment.”

In other words, ignorant and incompetent people are not only unable to recognize true skill in others, they also have an inflated idea of their own ability – because they have no way of knowing that they don’t know better!

From “Tomkins on Torres decision

Adding later: Wow, this is actually serious indeed – http://en.wikipedia.org/wiki/Dunning%E2%80%93Kruger_effect 🙂

Viewed 14328 times by 3890 viewers

Честит 3ти Март с малко линкове

Ето няколко линка, които заслужават малко внимание:

No more Theater of Tragedy. Жалко. Хубава група бяха.
България търси нещо, ама никой не знае какво. Що годе местен, справедлив и реалистичен коменар за поредната реалити боза, която няма да гледам, но с удоволствие ще следя като статии в нета. Така де – по-малко време да губя с глупости.
Ако някой все още мисли, че световния футбол се управлява правилно, ето тук можете да прочетете какви глупости “бил” обмислял Блатер. Слагам кавичките, щото статията е в любимия журналистически стил “стринката на лилинчо има една позната, та гаждето на брадовчедка й казал…”. Ама като го знам Блатер що за стока е 🙂
Валери Найденов и ода за зубренето. Уви – прав е човека. Освен това стила на статията rulеz.
Хайде вече стига хейт за Джон Тери призовава Мартин Самуел. Също прав. Аз само не разбирам как този остров на добродетелта наречен Албион може да роди такъв архизлодей като Тери.
И една доста сериозна статия за това как във всяка една организация дреме и расте един малък WTF. който послестава един голям WTF. И как всъщност той е там за наше добро. Да бе. Наистина 🙂

Viewed 17808 times by 4503 viewers

Няколко линка

Now playing: Judas Priest – Nostradamus
via FoxyTunes

Viewed 10126 times by 3563 viewers

Всичко е в главата, ееей

Допреди малко гледах Australian Open, мача между Южни и Гаске. Маниашки. Гаске поведе с 2:0 сета, а русначето го обърна и го би. Обаче интересното беше, че посредните 4 гейма в 4ия сет (включително и тайбрека), както и целия 5и сет, русначето игра със схванати крака.

Според новия правилник от тази година, вече за схващания не се дават почивки и имаш право да ти ги разтрият два пъти в почивките между геймовете и това е. Та Южни, след 3ия гейм на 5ия сет, ги изхаби и след това играеше като половин играч.

Обаче какво нещо е мотивацията.

След като загуби тайбрека в 4ия сет, Гаске просто се предаде. Виждаше се в начина по който се движи, гледа, гримасничи. Когато се видя, че Южни едвам ходи, Гаске почна даже да играе на изчакване – само да умори русначето, но и без никаква агресия. А Южни беше толкова надъхан, че имаш чувството, че и да му отрежат краката пак няма да се даде и ще играе до победа. А примерно едвам биеше сервиси – виждаше се как го боли като отскача.

Естествено руския богатир спечели 🙂 Само за да докаже, че всеки успех започва и се основава единствено и само на главата и какво има там 🙂

Viewed 10688 times by 3446 viewers

Песента на Кали

Доста тъпа книга. Направо не мога да повярвам, че Дан Симънс, авторът на Хиперионските книги и прекрасните Илион и Олимп е написъл такава боза. Ама малко се успокоих като прочетох, че това му бил дебютния роман. За първа книга – става.
Иначе скучна и предсказуема. Че даже най-накрая не успява да остави отворен край като хората. Нищо де – с това е започнал, но пък пък по-нататък се е подобрил 🙂

Viewed 8867 times by 3060 viewers

Отмъщението на бакшиша :)

Вече съм писал за тази специална порода хора, която кара таксита в Париж ето тук. Е днес отново се сблъсках с тази специфика, на иначе хваления град.

Е това е – в София, в България (или в чужбина), никога досега не ми се беше случвало таксиметров шофьор да не намери адреса на който отивам. Да не говорим, да ме оставят не там където отивам защото са се загубили.

Е, това ми се случи днес в Париж. О боже. ОК – градът е хубав, но с тези таксита, как да искам да дойда тук като турист?! 🙂

Нищо де – ще видим как е 🙂

Now playing: HIM – Right Here In My Arms
via FoxyTunes

Viewed 8695 times by 2984 viewers